Обработването на храната започва в устната кухина, където дъвченето осъществява механично раздробяване на храната. Дъвченето спомага и за смесване на храната със слюнката, което улеснява преглъщането.

Сместа от сдъвкана храна и слюнка се нарича болус. С помощта на езика и небцето, хранителният болус се превръща в компактна маса, а с участието и на гълтача се осъществява сложния акт на гълтането, крайният резултат от което е пренасянето на болуса в хранопровода (езофага).

Хранопроводът е орган, наподобяващ по форма на тръба, дълга 25 сантиметра, която свързва гълтача със стомаха. По-голямата част от хранопровода се намира в гръдната кухина, а долният му край преминава през диафрагмата и под нея преминава в стомаха. Хранопроводът е отделен от гърлото и стомаха посредством клапо-подобни тъканни пръстени, известни като сфинктери. Сфинктерът, който отделя горния край на хранопровода от гърлото се нарича горен езофагеален сфинктер или ГЕС, а сфинктерът който отделя долния край на хранопровода от стомаха се нарича долен езофагеален сфинктер или ДЕС.

Когато няма храна за доставяне до стомаха и двата сфинктера са затворени. Когато храната се премества към задната част на устната кухина, горният езофагеален сфинктер се отваря и езикът изтласква болуса от храна в хранопровода. Храната се придвижва през хранопровода с последователни, координирани вълни на мускулни съкращения, известни като перисталтични вълни( за по кратко означавани само като перисталтика). В долния край на хранопровода комбинираният ефект от координираните съкращения на мускулатурата на хранопровода , изразяващи се в ефективни перисталтични вълни и тежестта на болуса, предизвиква отварянето на долния сфинктер, позволявайки на храната да влезе в стомаха.

Долният езофагеален сфинктер играе важна роля за предпазване на хранопровода от увеждания, настъпващи при въздействието на киселинното съдържание на стомашния сок върху лигавицата на хранопровода. Стомахът е кухинен орган, разположен непосредствено под диафрагмата. Обикновенно има форма на буквата "J". Когато храната постъпи в стомаха, той произвежда стомашен сок, съдържащ солна киселина и храносмилателни белтъци, наречени пепсини. Сместа от стомашен сок и хранителното съдържимо, се наричас химус.

От стомахът химусът преминава в останалата част от храносмилателната система- тънкото и дебелото черво, където, с участието на чревния сок, се извършват следващите етапи на смилането и абсорбирането ( усвояването ) на хранителните субстанции в кръвния ток - белтъчини, масти и въглехидрати.