При нормални обстоятелства, когато болусът премина от хранопровода в стомаха, ДЕС се отваря за да пропусне преминаването на храна, след което се затваря, за да предпази обратното преминаване на киселото стомашно съдържимо към хранопровода. Въпреки това е установено, че средно до 50 пъти на денонощие се получава т. нар. "физиологичен рефлукс". Този рефлукс е краткотраен и не води до развитие на болестно състояние, благодарение на съществуващите механизми за очистване на хранопровода от попадналото стомашно съдържимо. Очистването на хранопровода се подпомага от гравитацията и перисталтиката, които изтласкват попадналото в хранопровода стомашно съдържимо обратно към стомаха, а киселинността на рефлуксното съдържимо се неутрализира от бикарбонатите, съдържащи се в слюнката, която преглъщаме. Когато тези очистващи и предпазни механизми са нарушени и водят до продължителен контакт на лигавицата на хранопровода с попадналото в хранопровода кисело стомашно съдържимо, се развива болестно състояние, което се нарича Гастро-Езофагеална Рефлуксна болест . Киселината от рефлуксното съдържимо има ерозивно действие, разрушава междуклетъчните пространства на лигавицата на хранопровода, прониква в дълбочина и дразни нервните окончания, предизвиквайки болка и дискомфорт. Най-честият симптом, свързан с гастро-езофагеалната рефлуксна болест е чувството за парене зад гръдната кост, най-често наблюдаващо се след хранене. Почти всеки е страдал от подобно оплакване в един или друг момент от живота си. Над 75% от хората имат този симптом поне веднъж месечно. Когато този рефлукс е чест и достатъчно силно изразен, предизвиква по-осезаеми проблеми и поради това се счита за заболяване. Така гастро-езофагеалната рефлуксна болест е клинично състояние, което настъпва, когато рефлуксът е достатъчно изразен, за да повлияе върху качеството на живот на пациента и/или да увреди хранопровода.

Kакви състояния и заболявания могат да предизвикат появата на рефлуксна болест?

Основната причина, която води до развитието на рефлуксната болест, е нарушаване на функцията на клапата, която разделя хранопровода от стомаха (т.нар. "долен езофагеален сфинктер"). Това позволява честото навлизане на стомашна киселина в хранопровода и продължителното й задържане.

Друга причина може да бъде наличието на т.нар. "хиатална херния". Нормално кухината на гръдния кош и коремната кухина се разделят чрез мускул, наречен "диафрагма". В диафрагмата има отвор, през който преминава хранопроходът от гръдния кош в коремната кухина. Когато поради някаква причина този отвор е разширен, възможно е част от стомаха да премине през него в гръдния кош. Това състояние се нарича "хиатална херния". Неблагоприятното при това състояние е, че се поддържа отворена клапата, разделяща хранопровода от стомаха (т.е. "долния езофагеален сфинктер").

Друго състояние, което може да доведе до развитието на рефлуксна болест, е повишеното вътрекоремно налягане (или "интраабдоминално налягане"). Някои състояния са физиологични (т.е. нормални), като например при бременност. Други състояния са патологични (т.е. болестни), като асцит (наличие на течност в коремната кухина при цироза и някои онкологични заболявания) или притискане на стомаха и коремните органи при някои онкологични заболявания, при затлъстяване.

Забавеното изпразване на стомаха при консумация на мазни и пържени храни или трудно смилаеми храни също може да е причина за развитието на рефлуксна болест.

Страдате ли от симптоми на гастро-езофагеалната рефлуксна болест ?

Това може да прецени САМО Вашият лекар. Само консултация с доктор може да Ви гарантира, че ще получите най-подходящото за Вас лечение.

Какви са причините и отключващите причини за гастро-езофагеалната рефлуксна болест?

Няколко физиологични промени могат да доведат до увреждане на лигавицата на хранопровода и до рефлукс на стомашна киселина.

Намалена продукция на слюнка:
Слюнката е важен компонент за нормално протичане на процеса на храносмилане. В състава на слюнката влизат различни ензими и бикарбонати. Когато преглъщаме слюнка съдържащите се в нея бикарбонати неутрализират попадналото в хранопровода кисело стомашно съдържимо. Намаляването на продукцията на слюнка увеличава продължителността на експозицията на хранопровода от страна на стомашната киселина. Отслабен ДЕС: Долният езофагеален сфинктер (ДЕС) е по-слаб при някои индивиди и "поддава" при повишаване на налягането в стомаха - например при пълен стомах. Това позволява на стомашна киселина да навлезе в хранопровода. Този механизъм е причина при малка част от случаите.

Неподходящо отпускане на ДЕС:
Долния езофагеален сфинктер се разхлабва неадекватно за период от 30 секунди - т. нар. "транзиторна релаксация". Това дава достатъчно време за да настъпи рефлукс на стомашното съдържимо в обратно в хранопровода. Не е известна специфичната причина за настъпването на този феномен.Този механизъм обяснява рефлукса при болшинството хора. Забавено изпразване на стомаха:
Забавеното изпразване на стомаха може да предизвика киселинен рефлукс, причинен от увеличаване на стомашния обем и по-лесното му пълнене. Това води до наличие на по-голямо количество киселина по-близо до ДЕС и поради това увеличава количеството на рефлукса на киселината. Този механизъм се счита отговорен за малък процент от епизоди на гастро-езофагеалната рефлуксна болест. Мазните и пържените храни са една от причините за забавено изпразване на стомаха и затова епизодите на болка и дискомфорт се срещат по често след консумация на мазни и пържени храни.

Повишено вътрекоремно налягане:
Повишеното вътрекоремно налягане води до притискане на стомаха и повишаване на налягането в него, което рефлекторно води до понижаване тонуса на ДЕС и неговото "разхлабване", благоприятстващо връщането на кисело стомашно съдържимо към хранопровода. Повишеното вътрекоремно налягане се среща при някои физиологични състояния (като бременност), но може да е и резултат на други болестни процеси (т. нар. "пространство заемащи процеси в коремната кухина")

Наличие на "хиатална херния":
В медицината с термина "херния" се определя навлизането на органи от една обособена кухина в друга или навън от тялото през естествени отвори. Хиаталната херния представлява навлизане на част от стомаха в гръдната кухина през естествения отвор на диафрагмата, през който преминава хранопровода. В тази част на стомаха, която е в гръдната кухина над диафрагмата се получава зона на повишено вътрекухинно налягане, което силно понижава тонуса на ДЕС и благоприятства по-честото връщане на стомашно съдържимо към хранопровода, а оттук и по-голяма честота на епизодите на гастро-езофагеалната рефлуксна болест. Хиаталната херния може да е с различни размери. Когато хернииралата част от стомаха е голяма тя може да притиска сърцето и да провокира ритъмни нарушения, поради което пациенти с хиатална херния често се обръщат към кардиолог, без да имат кардиологични проблеми.

Какви са симптомите на гастро-езофагеалната рефлуксна болест?

Симптомите, чрез които се проявява гастро-езофагеалната рефлуксна болест се делят на типични и нетипични.
Типичните симптоми се срещат при голям процент от страдащите и в повечето случаи само по тяхното наличие може да се постави диагнозата гастро-езофагеалната рефлуксна болест.

Типични симптоми са:
● усещане за парене зад гръдната кост, което започва в горната част на корема, точно под лъжичката и се изкачва нагоре към гърлото
● киселинна регургитация и усещане за кисел вкус в устата
● затруднено или болезнено гълтане
● болка и подуване в епигастриума
Нетипичните симптоми се срещат значително по-рядко и са признаци за наличието на гастро-езофагеалната рефлуксна болест само ако се изключи наличие на други заболявания и затова в някои случаи могат да затруднят диагностицирането на GERD. Тези атипични симптоми включват:
● болка в гръдния кош (която трудно може да се охарактеризира или наподобява тази при сърдечни заболявания)
● кашлица или покашляне (ако не е налице белодробно или друго заболяване)
● дихателни оплаквания или астмаподобни пристъпи (ако не е налице белодробно или друго заболяване)
● промени в гласа ( дрезгавост или присипналост)
● ушни, носни и гърлени проблеми
● кариес и др.

Дали тези симптоми са признаци на гастро-езофагеалната рефлуксна болест може да прецени само лекар, затова Ви препоръчваме да се обърнете към Вашия лекар.
Лечение

Какви медикаменти са на разположение?

Повечето медикаментите за гастро-езофагеалната рефлуксна болест са насочени към повлияване продукцията на стомашна киселина. Стомашната киселина се произвежда от клетки, наречени "париетални клетки", които се намират в лигавицата на стомаха. Човешкият стомах съдържа около 1 милиард париетални клетки, които за един ден произвеждат около 2 до 3 литра киселина.

Специфичната част на париеталните клетки, чрез която се произвежда солната киселина, се нарича "протонна помпа". Протонната помпа е ензим, който разменя водорода (който е чист протон) с калия. Водородът попада в стомаха, там се свързва с хлора и се образува солната киселина – HCL.

Три различни химически вещества регулират активността на протонната помпа в париеталните клетки: ацетилхолин, гастрин и хистамин. Всяко едно от тях може да увеличи производството на киселина по сигнал от мозъка или от стимули, идващи от ендокринната система при хранене. Във всеки един случай дадено химическо вещество се свързва с определено място от париеталната клетка, наречено "рецептор" и предава сигнала за производство на киселина.

Основните начини за намаляване увреждащото въздействие на солната киселина от стомашния сок са:
• предпазване на лигавицата на стомаха от въздействието на солната киселина
• неутрализиране на солната киселина
• подтискане синтезата на солна киселина
• чрез блокиране действието на химическите вещества, стимулиращи париеталната клетка да произвежда киселина
• чрез блокиране активността на протонната помпа
Към първата група лекарства спадат Almagel; Almagel A и др. При поглъщането им те се разстилат на тънък слой върху лигавицата на стомаха и създават бариера между лигавицата на стомаха и стомашния сок, съдържащ солна киселина. По този начин тези медикаменти предпазват стомаха от въздействието на стомашния сок. В състава на този тип лекарства обикновено се включват различни съединения на Al (алуминий) или Pb (олово). За да осъществяват своето предназначение тези медикаменти трябва да се приемат многократно през деня, което обуславя и техните странични ефекти (токсичното действие на Al и Pb, запек и др.)

Поради ниската си ефективност и страничните си ефекти този тип медикаменти вече не се използват в съвременните терапевтични схеми.

Към групата медикаменти, неутрализиращи солната киселина на стомашния сок спадат Antiacid, Talcid и др. Тази група медикаменти са известни още като "антиацидни медикаменти". Основният им механизъм на действие е чрез неутрализиране на вече секретираната солна киселина, поради което не са достатъчно ефективни и могат да се използват при по-леките форми на киселинно-свързаните болестни състояния или непосредствено за облекчаване на наличните симптоми. Има голямо разнообразие от антиацидни препарати. Основните съставки на антиацидните препарати са:
• Алуминиев хидроокис
• Магнезиеви соли
• Калциев карбонат
• Натриев бикарбонат
• Калиев бикарбонат
• Соли на бисмута

Антиацидните препарати могат да съдържат един или комбинация от няколко от тези продукти. Например алуминиеви и магнезиеви соли често се комбинират, за да се намали честотата от запек или диария. Антиацидните препарати могат да взаимодействат с абсорбцията на други медикаменти от храносмилателната система в кръвта. Трябва да бъде оставен промеждутък от поне два часа между използването на антиацидните препарати и други медикаменти.

Алгинати

Някои антиацидни препарати съдържат натриев алгинат. Натриевият алгинат оформя "сал", който се носи над повърхността на стомаха, образуващ бариера между киселината и хранопровода, като по този начин предотвратява рефлукса на киселина в хранопровода.

Медикаменти, които се използват за потискане секрецията на солна киселина са:
• Н2-блокери – блокират хистаминовия рецептор в париеталната клетка. Хистаминът е химическо вещество, освобождавано в тялото при различни състояния. В стомаха, то може да предизвика секрецията на повече солна киселина. Н2-блокери са първите медикаменти в съвременната медицина за лечение на киселинно обусловените заболявания. Към тази група медикаменти спадат Ranitidine, Cimetidine, Famotadine и др. От клинична гледна точка имат няколко недостатъка:
a. потискат само един от трите рецептора, които могат да стимулират париеталната клетка да произвежда солна киселина
b. потискат само базалната, но не и стимулираната киселинна секреция
c. наличието на ефект на тахифилаксия
Заради изброените недостатъци днес този тип медикаменти са изместени в съвременните терапевтични схеми от т.нар. "инхибитори на протонната помпа"

• Инхибитори на протонната помпа блокират т. нар. "протонна помпа". Към тази група медикаменти се включват лекарствата, които съдържат следните активни съставки: омепразол, езомепразол, ланзопразол или пантопразол. Протонната помпа представлява последния етап в синтезирането на солна киселина. Блокирайки активността на протонната помпа тези медикаменти имат по-мощно потискащо въздействие върху синтезата на солна киселина и нейните неблагоприятни ефекти при пациенти, страдащи от гастро-езофагеалната рефлуксна болест.

Инхибиторите на протонна помпа:
• потискат както базалната, така и стимулираната киселинна секреция
• не проявяват ефект на тахифилаксия ( виж. Н2-блокери )
• водят до стимулиране на възстановителните процеси на лигавицата
• водят до оздравяване на разязвяванията без да образуват цикатрикси
Тези предимства на инхибиторите на протонната помпа ги определят като медикаменти на първи избор в съвременните ръковоства за лечение на рефлуксната болест и като най-ефективно и фармако-икономически изгодно лечение (от гледна точка на ефективността на лечението).

За лечението на гастро-езофагеалната рефлуксна болест и киселинния рефлукс понякога се използват и други групи медикаменти:
• Прокинетични агенти са медикаменти, които повлияват моториката на гастро-интестиналния тракт и подобряват изпразването на стомаха. Те действат чрез увеличаване на налягането на долния езофагеален сфинктер (мускулната клапа между долния край на хранопровода и стомаха).

Препоръчаният подход за лечението на рефлукс и гастро-езофагеалната рефлуксна болест е да се започне с най-ефективното лечение - каквото е лечението с инхибитор на протонната помпа. След първоначалното лечение, някои пациенти могат да нямат нужда от последващо лечение. Повечето пациенти с рефлуксна боест, обаче, изискват продължително лечение. При тези пациенти, след зарастването на пораженията в хранопровода и изчезването симптомите на гастро-езофагеалната рефлуксна болест, първоначалното лечение трябва да се намали до най-ниската доза, която поддържа пациента без оплаквания.

Какво е диспепсия?

Диспепсията се нарича лошо храносмилане и може да има много симптоми, като дискомфорт и болки в горната част на корема, чувство на подуване скоро след нахранване, газове, оригване и регургирация.

Как се получава диспепсията?

Диспепсията се наблюдава при всеки един от 10 човека и е доста често срещано явление. Има много възможни причини:
• Диспепсията може да се дължи на пептична язвена болест, когато основния симптом е болка. Наличието на инфекция с Хеликобактер пилори, следва да бъде изключена, тъй като това е основната причина за пептичната язвена болест. Диспепсия дължаща се на язвена болест достига 25 %.
• Ако подуването или усещането за пълнота е основния проблем, то най-вероятно се дължи на проблеми с анормални движения на стомашното съдържимо. Някои хора могат да имат оплаквания като парене, когато стомашното съдържимо се връща обратно към хранопровода.
• До 15 % от хората с диспепсия могат фактически да имат гастро-езофагеалната рефлуксна болест.
• Ракът на стомаха е рядък при хора с диспепсия.
• За повечето хора няма доказана причина за диспепсия, въпреки че използването на някои медикаменти, като например Аспиринът може да предизвика подобна болка; в подобни случаи тези медикаменти следва да бъдат избягвани.

Колко сериозна е диспепсията?

Диспепсията в повечето случаи не е сериозно състояние, но може да доведе до много дискомфорт и да влияе върху качеството на живот. Ако персистира, следва да се проведат допълнителни изследвания при гастроентеролог, за да се изключат по-сериозни заболявания.

Колко време трае диспепсията?

Персистиращата болка трае 4 седмици като интервалите между отделните пристъпи е по няколко месеца. Поради това много хора не търсят медицински съвет и имат нагласа да използват медикаменти от магазина, като антиацидни препарати, а не да търсят полза от други лекарства предписвани от лекар.

Как се лекува диспепсията?

Някои хора се опитват да избегнат диспепсията като избягват храните, които ги дразнят, или като не се хранят бързо или при възможност избягват стреса. Други хора се нуждаят от лекарства за да контролират състоянието си. Ако се установи инфекция с Хеликобактер пилори, е необходимо допълнително лечение с антибиотици.

Какво е езофагит?

Езофагитът е възпаление на лигавицата на долната част на хранопровода. Той се предизвиква от храносмилателните сокове, които периодично попадат в долната част на хранопровода.

Как се получава езофагитът?

До 40 % от възрастните страдат от парене. Половината от пациентите, които имат гастро-езофагеалната рефлуксна болест, имат също така и езофагит.
• При повечето пациенти езофагитът се причинява от постоянното навлизане на стомашен сок обратно в хранопровода.
• Състоянието може да се дължи на нарушения в перисталтиката на хранопровода.
• Понякога езофагита се дължи на производството на прекалено много киселина в стомаха.
• Той може да се наблюдава при някой хора, при които стомахът не се изпразва достатъчно бързо и се препълва с хранително съдържимо.
Колко сериозен е езофагитът?

При повечето хора с езофагит, дискомфортът и другите симптоми могат да доведат до лошо качество на живот и намалена производителност на работното място.
• Страдащите могат да изпитват усещане за парене в долната част на гръдния кош непосредствено след преглъщане на топли напитки, алкохол, концентрирани плодови сокове или лютиви мазни храни, като бекон и яйца. • Подобен дискомфорт може да бъде почувстван след храна, особено при навеждане напред и при лежане.
• Храна и течности могат да се върнат обратно в устата (регургитация), особено в легнало положение на тялото или през нощта в леглото. Ако то е силно изразено, страдащите могат да се събудят с кашлица или усещане за задушаване.
• В тежки случай, лигавицата на хранопровода може да бъде разязвена, което води до болка и до стеснения дължащи се на срастване. Човек с езофагит може да изпитва затруднения при преглъщането, първо на твърди храни, а по-късно дори и на течни храни.
• При хора с езофагит, може да има повишен риск от рак на хранопровода.
Колко дълго може да продължи езофагитът?

Паренето, основния симптом на езофагита може да продължи няколко седмици, месеци или дори повече, ако бъде оставен без лечение, и може да рецидивира. Медикаментозното лечение често е необходимо за кратък период, но обикновено има нужда от повторение.

Как се лекува езофагитът?

Средствата за лечение на езофагита варират от антиацидни препарати, които неутрализират всякаква киселина в хранопровода, Н2-блокери и по силни лекарства като инхибиторите на протонната помпа, които могат да намалят, и фактически да спрат, производството на стомашна киселина (виж. гастро-езофагеалната рефлуксна болест).
Могат да бъдат предписани, също така, и медикаменти, които подобряват нормалните гълтателни движения на хранопровода.

Протичане
• Паренето може да продължи до два часа и може да се появява регулярно. То може да предизвика значително неудобство и да има отрицателно въздействие върху качеството на живот.
• Езофагитът е свързан с увреждане на лигавицата на хранопровода. Повторните увреждания могат да доведат до сраствания и стеснения на хранопровода (стриктури) и да се стигне до затруднения при гълтането и може да имате усещането, че храната е заседнала в гърлото.
• Езофагитът може да доведе до кървене от хранопровода. Ако получите черни изпражнения, повръщате или кашляте кръв или страдате от анемия, трябва незабавно да се консултирате с лекар.
• При някой хора лигавицата на хранопровода не се възстановява правилно след увреждането й. Клетките се променят и започват да приличат на клетките на стомаха. Това е известно като езофагит на Барет.
• Налице е риск от развитие на рак на хранопровода, ако имате персистиращ киселинен рефлукс.
Какво наричаме пептична язва?

Пептичната язва представлява нараненост (ерозиране) на лигавицата, която се образува когато лигавицата на стомаха е "разядена" от киселите храносмилателни сокове. Пептичните язви могат да се формират в лигавицата на стомаха (стомашни язви), дуоденума (дуоденална язва ) или хранопровода. Пептичните язви са често срещани; знае се че 5-10% от населението в света страда поне от една пептична язва. Как се получават пептичните язви?

Значителна роля за развитието на язвите играе стомашната киселина, но съществуват и други фактори, които подпомагат процеса на оформяне на язвените ниши като инфекция с Хеликобактер пилори, тютюнопушене и продължително използване на определени противовъзпалителни (обезболяващи) лекарства. Те действат чрез дразнене или увреждане на лигавицата на стомаха.

Колко сериозни са пептичните язви?

Най-честите и водещи симптоми на язвената болест са:
• парене в горната част на корема
• болка на гладно, 1-3 часа след хранене и през нощта
В някои случаи, могат да настъпят сериозни усложнения като кървене или перфорация.

Колко време траят пептичните язви?

Основния симптом на диспепсията - персистиращата болка трае 4 седмици или повече, идва и си отива за периоди от месеци. Поради това много хора не търсят медицински съвет и имат нагласа да използват медикаменти от магазина, като антиацидни препарати, а не да търсят полза от други лекарства предписвани от лекар.

Как се лекуват Пептичните язви?

Повечето язви се повлияват успешно с лечение.
Не съществуват убедителни доказателства, че диетичните ограничения или строгите диети играят роля в зарастването на язвите. Няма доказана зависимост между язвите и приема на кафе или алкохол. Все пак, тъй като кафето стимулира киселинната секреция, а алкохолът може да предизвика възпаление на стомашната лигавица, умереността в приема на алкохол и кафе е често препоръчителна при пациенти с язва.

Ако се опита едно или повече лекарства и те не действат, Вашият лекар може да предприеме ендоскопия.

Хеликобактер пилори

ХЕЛИКОБАКТЕР ПИЛОРИ ИНФЕКЦИЯТА - ВАЖЕН ФАКТОР ПРИ СТОМАШНИЯ ДИСКОМФОРТ

Нelicobacter pylori (Hp) инфекцията е разпространена в повече от ½ от популацията на света. Голяма част от инфектираните са без симптоми и не подозират проблемите с гастроинтестиналните нарушения - язви, гастро-езофагеалната рефлуксна болест, стомашен рак. Нp-инфекция протича необичайно в детството, за разлика от тази при възрастните. Има съобщения за заразяване на деца под 10 години.

РИСКОВИ ФАКТОРИ

Като рисков фактор се отбелязва консумацията на храна, заразена с фекални маси. Децата се заразяват при плуване и къпане в басейни или реки, пиейки контаминирана вода или консумация на недобре измити зеленчуци. Като резултат настъпват промени в стомаха и дуоденума. Н.p. уврежда клетките на стомаха и дуоденума чрез отделяне на ензими и токсини, които водят до възпаление, с характерен горно-диспептичен синдром.

Хора живеещи в страни с ранна възрастова контаминация с Н.p. имат по-голям риск от стомашен рак.

ИАГНОЗА

Съществуват много и различни начини за диагноза.
• Фекален тест – изследват се фекалии (изпражнения), като се търсят следи от Нp-инфекция. Това е най-достъпния и лесен за приложение метод. При него с висока степен на точност може да се установи наличието на Hp-инфекция.

• Кръвен тест – изследва се капка кръв, взета след убождане на пръст на ръката. Чрез този метод се търсят специфични антитела /протеини/, които сочат за наличие на Нp инфекцията. Отчита се титъра на антителата. Този метод не показва наличие на активна инфекция, а по-скоро показва, че във времето сме се срещали с този тип бактерия.

• Ендоскопски тест – по време на гастроскопията се взема парче от лигавицата на гастро-интестинален тракт и се поставя в среда, съдържаща урея (нарича се още уреазен тест).

• Дихателен тест – сред изброените методи това е най-точния, но и най-скъпия метод, затова се използва изключително за научни цели. На пациента се дава да изпие течност, която съдържа изотопно маркирана с въглерод (С13 или С14) урея. Ако има наличие на Нp – инфекция, то Hp разгражда уреята до въглероден двуокис (CO2), в който въглерода е изотопно маркиран. Пациентът издиша въглеродния двуокис (CO2), който се улавя от апарата.

ПОДЛЕЖАЩ КОНТИНГЕНТ ЗА ТЕСТУВАНЕ И ЛЕЧЕНИЕ НА Hp-ИНФЕКЦИЯ:

Задължително:
• Пациенти с дългогодишна язвена болест (стомашна и дуоденална; активна или неактивна; включително и с усложнено протичане)
• MALT-лимфом (вид раково заболяване)
• Атрофичен гастрит
• След операция по повод рак на стомаха
• При фамилна анамнеза за стомашен рак ( родственик по 1-линия )
Препоръчително:
• Болни със стомашни болки (виж "Диспепсия")
• При хора, които продължително употребяват Аспирин, НСПВС или такива, които им предстои продължителна употреба на НСПВС ( виж раздел "Нестероидни противовъзпалителни средства"), поради някакво заболяване
• При някои случаи на гастро-езофагеалната рефлуксна болест
• Пациенти с Есенциална тромбоцитопения
• Желязодефицитна анемия
ЛЕЧЕНИЕ

При болни с пептична или активна дуоденална язва, лечението на Нp-инфекция води до пълно възтановяване и намаляване на риска от усложнения.
Приетата схема на лечение на Нp-инфекция включва комбинация от няколко медикамента, като препоръката на СЗО (Световната Здравна Организация) е:
• да се започне с комбиниране на медикамент, който потиска секрецията на солна киселина и два антибиотика ( Амоксицилин и Кларитромицин) в продължение на 10-14 дни
• при неуспех от лечението да се заменят тези антибиотици с други ( Доксациклин, Метронидазол, Тетрациклин и др.)
• при нов неуспех да се добави в наличната комбинация още един ( четвърти медикамент)
• при последващ неуспех на терапията да се извърши ендоскопско изследване с вземане на биопсия за микробиологично типизиране на бактерия
За медикамент, който потиска секрецията на солна киселина се предпочита представител на групата "Инхибитори на протонната помпа".
Назначените комбинации от медикаменти се приемат два пъти през денонощието (сутрин и вечер) в продължение на 10-14 дни.
Коя от комбинациите е подходяща за Вас може да прецени само лекуващият Ви лекар. Затова Ви съветваме да се обърнете към него и да не предприемате самолечение!
Информацията, поместена на този уебсайт, не е предвидена да замести компетентния медицински съвет. Не предприемайте никакви действия преди да се посъветвате със здравен професионалист!
Киселинен рефлукс

Какво означава киселинен рефлукс?

Киселинният рефлукс е състояние, при което стомашните сокове, съдържащи киселина, се връщат обратно от стомаха в хранопровода.

Симптомите на киселинния рефлукс включват:
• Парене - парещо чувство, започващо от стомаха или долният гръден кош и разпространяващо се нагоре към шията;
• Регургитация;
• Болки в гръдния кош;
• Затруднено преглъщане (дисфагия);
• Дрезгавост на гласа, ерозия на зъбния емайл и астма (тъй като киселинните сокове могат да достигнат до гърлото, устата, и горните дихателни пътища и белите дробове).
Как получавате киселинен рефлукс?

Храната в стомаха се разгражда частично от стомашната киселина и ензимите, които са специални химически вещества, помагащи за разграждането и, за да може тя да бъде усвоена от организма.
Нормално частично разграденото хранително съдържимо на стомаха се изтласква от стомашния мускул в тънките черва за по-нататъшно разграждане.
При пациенти с киселинен рефлукс, киселото стомашно съдържимо тръгва обратно към хранопровода, предизвиквайки възпаление и увреждане.
Фактори, способстващи за киселинен рефлукс са:
• мазни храни
• тютюнопушене
• шоколад
• кофеин
• алкохол
• затлъстяване
• бременност
• забавено изпразване на стомаха
Затлъстяването и бременността увеличават налягането в корема, изтласквайки стомашното съдържимо обратно в хранопровода. Някои пациенти имат стомах, който изпразва съдържимото си в тънките черва много бавно.

Стомах пълен с храна и киселина е по-склонен към рефлукс, особено в легнало положение (по гръб).

Колко сериозен е киселинния рефлукс?

За повечето хора с киселинен рефлукс, дискомфортът свързан със симптомите, може да повлияе качеството на живот и ежедневните дейности, включително и работата. Рефлуксът е причина, също така, за парене и в тежки случаи, при наличието на езофагит, може да бъде много неприятен. Когато това стане, лигавицата на хранопровода може да се разязви и да доведе до стесняване, затруднявайки преглъщането на храна и понякога на течности, и до появата на болки. При хора с езофагит, също така е налице, по-голям риск от рак на хранопровода.

Колко дълго трае киселинния рефлукс?

Киселинен рефлукс може да трае няколко месеци и повече, ако не бъде лекуван. Медикаментозното лечение, често е нужно за кратко време, въпреки че може да се наложи да бъде повторено, тъй като някои от симптомите могат да се появят отново.