Интервю с Доц. Кацаров

Въпрос: Доц. Кацаров, колко чест е проблемът стомашни киселини? Има ли статистика за броя на хората, страдащи от този проблем?

Отговор: Най-общо, когато говорим за стомашни киселини обикновенно става дума за гастро-езофагеална рефлуксна болест, т.е. връщане на стомашен сок в хранопровода. Съществуващите епидемиологични данни са условни и зависят от начина на формулиране на въпросите в епидемиологичните въпросници. Например ако се използва като критерии "една киселинна атака на седмица", честота на рефлуксната болест е между 10-22% за т.н. "западни страни" и около 5% за страните от азиатския регион. Ако критерият е "две и повече киселинни атаки на седмица", то тогава честотата за "западните страни" е 5 – 6%. Няма точни епидемиологични данни за България, вероятно клоним повече към европейските страни, но във всички случаи това е само "върха на айсберга", т.е. реалната честота е значително по-висока.


Въпрос: Когато говорим за стомашни киселини, за заболяване ли става дума, или за безобидни оплаквания?.

Отговор: В повечето случаи да, доколкото могат да съществуват безобидни оплаквания. Зад понятието "стомашни киселини", често в комбинация с други оплаквания могат да се крият и заболявания изискващи продължително наблюдение, лечение и със сериозна прогноза – язвена болест, малигнени заболявания на стомаха и хранопровода, както и заболявания на панкреаса и жлъчно-чернодробната система.


Въпрос: Разкажете ни повече за инфекцията с Helicobacter Pylori и връзката и със стомашните киселини.

Отговор: Вече е прието , че има пряка връзка между НР(Helicobacter Pylori) инфекцията, язвената болест на стомаха и дванадесетопръстника, стомашния рак и някои видове стомашни лимфоми. При рефлуксната болест, т.е. когато рефлуксът не е асоцииран с язвена болест, няма консенсусно становище за връзката с НР инфекцията. Повечето публикувани проучвания не показват отчетлива връзка между честотата и клиничната изява на рефлукса и НР инфекцията. Дори в част от случаите наличието на НР се асоциира с по-слабо изразени субективни оплаквания. Т.е. в случаите на гастро-езофагеалната рефлуксна болест, ерадикацията (изкореняването на НР) не води до съществено повлияването на рефлуксната симптоматика. При пациентите с язвена болест, където рефлуксът е съществена част от оплакванията, наблюдаваме значително подобрение в рефлуксните оплаквания след препоръчителната в тези случаи НР ерадикационна терапия.


Въпрос: Какви могат да бъдат усложненията на нелекувани, или неправилно лекувани стомашни киселини?

Отговор: Ако говорим само за "чистата" рефлуксна болест усложненията след различно дълъг период на протичане могат да бъдат : възпалителни промени в харанопровода – ерозии и язви, водещи до стриктури (трайни смущения на проходимостта на хранопровода), предракови промени и злокачествени процеси. Понякога рефлуксът се асоциира и с развитие на асматична симптоматика.


Въпрос: Голяма част от българите продължават да приемат сода за хляб, за да облекчат оплакванията си? Какво е мнението Ви за този метод за справяне със стомашните киселини?

Отговор: Приемането на сода за хляб е все още традиционен за справяне с киселинните атаки и очевидно дава добро качество на живот, щом толкова много хора го използват. Единственото преимущество на содата е почти светкавичния и ефект и може би ниската и цена. Все пак наличието на толкова медикаменти – антиацидни и блокиращи киселинната секреция, превръщат подобен метод в медицински анахронизъм.


Въпрос: От телевизията ни заливат с информация как да се справим с проблема "киселини". Какво е мнението Ви за самолечението и кога да се обърнем към специалист гастроентеролог?

Отговор: Самолечението като цяло, както и в конкретния случай при рефлуксната болест не е препоръчително, тъй като "киселините" не винаги са просто безобиден симптом. Обикновено наличието на повече от две киселинни атаки на седмица, нощните киселини или комбинацията с болки в горната половина на корема е достатъчен повод за консултация със специалист.


Въпрос: Как се поставя диагнозата рефлукс езофагит?

Отговор: Диагнозата рефлуксна болест се поставя след анализ на оплакванията на пациента, резултатите от провежданото лечение с антсекреторни медикаменти ( блокери на протонната помпа и Н2 блокери) – т.н. терапевтичен тест. Това е първата диагностична стъпка. След анализ и оценка на получените резултати, ако е необходимо се прави ендоскопско изследване на хранопровода и стомаха или Ro изследване и в редки случаи 24 часово мониториране на киселинния рефлукс , чрез поставяне на специална сонда в хранопровода - рН метрия.


Въпрос: А съществува ли тест, който страдащите от киселини могат да направят, за да разберат дали имат рефлуксна болест?

Отговор: Достатъчно е сами да "попълнят" елементарен въпросник. Колко "киселинни атаки" имат за седмица? Има ли връзка между оплакванията и ритъма на хранене, кулинарната обработка (пържено) или вида (прекалено сладки или пикантни )храни? Колко време след хранене се появяват "атаките"? По-чести ли са в легнало положение? Повлияват ли се от т.н. противоязвени средства? Ако отговарят положително на повечето въпроси консултацията с гастроентеролог е желателна. Съществува и специално разработен въпросник, с който пациентите с голяма достоверност могат да се ориентират за наличието на рефлуксна болест. Въпросникът може да се попълни на сайта nexilini.bg.



BUL-DEC10-GERD-15-WEB