Стомахът ни произвежда стомашен сок, който съдържа в себе си ензими (вещества, които разграждат храните отделните им съставки) и една от най-силните в природата киселини – солната киселина (HCl), която наричаме “стомашна киселина”. Целта на стомашния сок е да подготви или буквално да разтвори храната, която приемаме за преработка и усвояване в по-долните отдели на храносмилателния тракт. Колкото и да е невероятно, тази киселина е силна колкото киселината в автомобилните акумулатори.

 

Как се предпазва стомахът ни от въздействието на солната киселина?

В нашия стомах има клетки, които произвеждат вид вещества, наречени мукополизахариди и са част от фин слой, наречен мукус, който застила лигавицата на стомаха и по този начин тя се предпазва от въздействието на солната киселина и стомашния сок. Подобен защитен слой не се съдържа в останалите отдели на храносмилателния тракт, затова, когато попадне солна киселина в хранопровода, може да се стигне до разязвяване на неговата лигавица (т.е. образуват се малки язви) и това е причина да усещаме парене зад гръдната кост или болка.

 

Поглед отвътре

Когато поемаме храна или напитки, те преминават по хранопровода. В долната част на хранопровода се намира клапа, която се нарича “долен езофагиален сфинктер”. Тази клапа разделя хранопровода от стомаха. Тя се отваря, само когато през нея преминава погълната храна или изпита течност. През останалото време тази клапа е плътно затворена и не позволява на солната киселина да се върне и попадне в хранопровода.

 

Какво се случва, ако все пак солна киселина попадне в хранопровода?

Дори и при здрави хора понякога се случва малки порции от стомашния сок, който съдържа солна киселина, да попаднат в хранопровода. Последните изследвания сочат, че това може да става до 30-50 пъти на денонощие. Съществуват два механизма, които ни предпазват от развитие на т.нар. рефлуксна болест. Първият механизъм е наличието на периодични свивания и разпускания на мускулите на хранопровода, които се наричат перисталтика, и изтласкват проникналата киселина обратно към стомаха. Вторият защитен механизъм е нашата слюнка. Слюнката съдържа вещества, които се наричат бикарбонати и наподобяват сода за хляб. Тези вещества чрез химична реакция неутрализират солната киселина от стомашния сок.

 

Ако солната киселина се задържи прекалено дълго в хранопровода и защитните механизми не са достатъчно силни, започва разрушаване на връзките между клетките на лигавицата на хранопровода; киселината прониква в дълбочина и се появява пареща болка зад гръдната кост или язви, което се нарича “ерозивен езофагит”.

 

 Кога усещането за парене зад гръдната кост е болестно състояние?

Почти всички изпитваме парене в гърдите от време на време. Но ако това се случва два или повече дни седмично в рамките на поне три месеца, много е вероятно да страдаме от гастро-езофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ).

 

В този случай трябва незабавно да се обърнем към нашия личен лекар или специалист гастроентеролог, които ще преценят състоянието ни и ако е наложително, ще назначат определени изследвания.
 


 Лошата новина

ГЕРБ е хронично състояние и може да доведе до сериозни заболявания. Едно от най-опасните следствия може да е разяждането на вътрешните стени на хранопровода. Това състояние се нарича „ерозивен езофагит”. Само лекар може да прецени дали има и какво е поражението от киселините.

 

Добрата новина

ГЕРБ е контролируема и лекарят може да ни насочи към вярното за нас лечение. Има медикаменти, които осигуряват 24-часово успокоение на болезнените симптоми на парене в гърдите и могат да лекуват евентуалните ерозивни процеси в хранопровода, причинени от стомашните киселини.